Мащерката е жизнено необходима за тази разцепка и си заслужава да се потърси прясна. Не че със сушена няма да стане вкусно, но ще бъде извращение....и по принцип не бива да сме много извратени. Иначе една две главички лук ги глазирах в мъничко зехтинче при тоталното отсъствие на солТ, вече сме се разбрали по този въпрос, все пак гл...азирам, а не варя. Когато се покарамелизира цялата работа, добавих чаша и половина оризче и бърка, бърках, бърках. Това бясно бъркане има за цел оризчето да не залепне за дъното, там то няма никаква работа, но....тук е ключа за хубавото ризото. Оризчето като се изцъкли, значи е готово да поеме винцето и да се ароматизира по един божественярски начин, който е труден да бъде обрисуван с думи. Правилото за всички видове ризото е такова: глазираш лук, след него идва ред на оризчето докато се изцъкли и първата течност която се добавя винаги е винце. Колко точно....ето този въпроси измъчва душите...При ризотото е лесно – течността, която се добавя винаги е толкова, че да покрие оризчето...та толкова вино сложих и аз и продължих да бъркам, като изоглавен, докато не беше тотално и безвъзвратно поето от оризчето. И понеже това ризото е с цвекло, аз предварително си бях изпекал една хууубава глава цвекло във фурната – завивам я във фолио и я пека половин час до час (зависи колко я забравя), после го беля, нарязвам го и го хакам в оризчето, след като се е опило. И бъркам, бъркам. Когато оризчето ми остане без течност, му ливвам пилешко бульонче, колкото да го покрие и пак бъркам, и пак бульонче, и пак...Някъде тук добавих 2-3 скилидки чесънче и мащерка и солТ. Когато всичко е готово дойде ред да спазя друго правило на хубавите ризота – масло и пармезан. Свалих от котлона и добавих масло. Разбърках го порядъчно и добавих настърганото пармезанче и пак разбърках. Важно е ризотото да е като кремче и по никой начин сухо. Щом е сухо – не е ризото.
Тази манджичка, при нужда, я използвам за ефектно канапе на една лимонова камбала (камбалата е риба за не знаЮщите, а за склонните към извращения ще кажа, че и с хек или нещо бяло може да бъде заместена), обаче днес случаят не е такъв. Бон ви апети!



В голяма тенджУрка си сложих 3 чаши вода, една шепа боровинки, малко медец и една идея джинджър, малка идея.... и разбира се, о да – 3 лъжици от така прекрасния Earl Gray чай. За протокола искам да казвам, че чайчето го сложих в една от онези специални мрежички за чай, така че да не ми плувне навсякъде във водата. Тази адска смес я сложих да заври и като го направи, я оставих да си ври къмто 5 минути, но при мен всичко е на око, така че...Като му дойде времето извадих чая и парченцето джинджифил, а останалото....то к’во ли остана освен едни голи боровинки, та причиних еднаквост на консистенцията, пасирайки всичко. Върнах на огъня, но на най-слабия огън, този който в ада е запазен за най-грешните и с един замах пуснах рибата в казанЯ. Все пак не съм толкова коравосърдечен, на какъвто се правя и сърце не ми даде да я оставя вътре повече от 5 минути. Извадих я и леко я запиприх с меланж пипер, а бульона запазих и към него добавих твърде минимално количество течна сметана. В същото това време на друг един огън, в друг един казан, но по-голям, съвсем класически си сварих едно количество спагети. Отцедих си ги, измих си ги под душа. После в сухо съдче, без да го подмажа си препекох малко сусам, всъщност доста повече сусам и му ливнах лекичко зехтин, а после всичкото това го ливнах на спагетите. В хубава, класическа чиния, от времето когато комунизма зрееше, оформих със спагетите гнездо; във него беше редно сьомгата да сложа и така направих; наоколо полях със боровинко-чаения сосТ, а самата рибка с орГинално сусамово олио. Украсата, разбира се, е мента! Това е моя среднощно – вчерашна измислица и дълбока вариация на една по-класическа поширана сьомга, но душата ми не знай покой...пък и вкусно се получи, даже скромно. Днес съм Дзен!




Soupe gratinée à l'oignon, или прооооста лучена супа, която по мое скромно мнение хич, ама даже никак не е проста. Най-хубавата лучена супа става с телешки бульон, но при липса, или силен мързел и друг подръчен бульон ще свърши работа. Моят днес е пилешки, от едни остатъчни мръвки и кости. Та... нарязах аз едно по-солидно, да не кажа инд...устриално количество лук на полумесеци и докато го правих, силно си поплаках. В една тенджУра си ливнах малко зехтинченце и масло и инкрустирах 4-5-6 скилидки чесън с прясна салвия. Ще ви подскажа, че ако нямате салвия и не дай си боже не знаете какво е това, можете да я замените с мащерка и дафинов лист. Добавих лука и НИКАКВА сол. Не бива да се слага сол, защото тя извлича водата от лука и вместо да се карамелизира, ще се свари. Но....се добавя мед, на око. Без много да го бъркам, карамелизирах лука и това мое начинание ми отне около 15-20 минутки. Хакнах му бульона, солТ, половин бутилка червено вино и толкоз. Малко преди да я сваля от котлона й ливнах една идея сметана, за да е благо на душата. Важно е окото, колко лук, колко бульон и .н. всеки си решава сам, според предпочитанията за гъстота. И докато супичката се посваряваше на тих котлон, си препекох филийки от франзела. След това си настъргах гауда, грюер и пармезан - това са все сирена, размесих ги хубаво и си подредих супата. В едно гювече...те французите си нямат, ама ние си имаме, та....на дъното на гювече една препечена франзелка, отгоре сиренце, отгоре супа, отгоре пак препечена франзелена филия и сирене. Това всичкото във фурната, но сложих гювечетата в тава, за да не си образувам прасета в космоса във мойта лична фурна. Пекох го докато сиренето не се разтопи и хвана бронзов тен. Тази ми ти рецепта си е чисто открадната от един близък до сърцето ми франСузой от далечното минало. Пробвайте и споделете отзиви! Бон апети!!!




Една рецептичка за портокалово пиле - директно от Made in Heaven, от кухнята на Рая.
Значи взех 2-3-няколко броя портАкали и им причиних сокоотделяне. Този ми ти сок го смесих с малко горчица, има-няма 1 супена лъжица и толкоз мед. Няколко броя пилешки цицки ги хакнах в тазии ми ти смес за половин час, след което ги инкрустирах в тиганчето за по около 2 минутки от всяка страна и после изсипах маринатата, плюс една идея гола вода. Поредуцирах го този сосТ и толкоз. През същото това време, моля ви се, да взема че да сваря един ориз с портокалови корички и малко джинджър, пък на парата изпратих едно броколи на парна баня. Резултатът е видим с невъоръжено око! Бон Апети с интонацията на Джулия Чайлд :)))

За Блога


Всичко за мен

Моята снимка
Казвам се Иван Кацаров, made in Plovdiv, което си е почти made in Heaven. Психотерапевт и хомеопат съм и понастоящем съм в неспирно, почти брауново движение, между Лондон, София и Варна. Харесва ми да нямам спирачки и определено лесно се задоволявам с най-доброто...
CURRENT MOON
 

Последователи

Facebook фенове

Предоставено от Blogger.