Има Бог и той е един, и не е отделен от нас - това е една революционна теологическа конструкция.
Повечето хора по света вярват в бог и го наричат със различни имена. Богът в който вярват, обаче е отделен от тях. Бог е там, а хората са тук. Задача на човека е да се върне при Бог...който е някъде там, но определено не е тук...освен това и ние не сме там....
Може да приемем себе си за деца на Бога, но сме отделни от него и това е основната теологична конструкция днес, независимо от именат с който се нарича Бог - Аллах, Йехова... Можем да наречем тази представа за Бога - сепарационна теология.
Първата "наука" която се оформя в хода на еволюция на човешката цивилизация е теологията - науката за Бога. Човек е търсил обяснение за нещата които не разбира.... Сепарационната теология е довела след себе си сепарационна космология, сепарационна социология и сепарационна патология - патология на разделянето.
Искаме да познаем Бога, искаме да сме с него, до него, част от него - сиреч да се единим, да се интегрираме....а в същото време гледаме и взаимодействаме със света от сепарационна позиция. Парадокс!
И ето до какво води патологията на разделянето.
Бог е отделен от нас, ние сме отделни от Бог, от това което той представлява - Пътят, Истината и Животът, хармонията и мирът….тогава какво сме ние ?! Безпътицата, Илюзията и Смъртта?!?!
Не живеем ли наиситина в това?
Сепаратизмът на нашата вяра е довел до това всеки един човек да дистанцира себе си от другия. В света в който човечеството живее няколко хиляди години виждаме какви са резултатите от този сепаратизъм - разделяй и владей... Виждаме хора, които не само отделят себе си един от друг и от Бог, но в сепаратистката си парадигма правим това, което не бихме правили ако бяхме водени от парадигмата на унифицирането – започваме да сравняваме.
Сравняваме себе си един с друг, сравняваме своя Бог с Бога на другия...и в този момент човек прави нещо наистина деструктивно от гледна точка на това, което твърди че търси - мир, хармония, любов...
И въпреки, че казваме че сме водени от мир и храмония и целим мир и хармония, следващите думи са: "...моят Бог е по-добър от твоя Бог; това което пише в моите книги е истина, а в твоите лъжа; това което ми говори е гласът на Бог, а това което чуваш ти е Сатана; аз вярвам в правилния Бог, а ти в грешния; не знам как да го кажа по-нежно и приемливо, но твоят Бог е толкова грешен, че вярвайки в него си толкова заблуден, че ти ще отидеш в ада..." И тогава тръгваме да се спасяваме, да се просвещаваме, да воюваме в името на кръста или полумесеца и...няма защо да ви разказвам повече, може да погледнете навън през прозореца и да видите в какъв свят живеете....
0 коментара:
Публикуване на коментар