истината за света,
за себе си и ролята си
в съществуването,
откриваш само шепа пясък...
И пясъка останал от последното пируване на вечността
полепва по лицето ти,
пресушава гърлото ти,
затваря те в оковите,
на въобръжаемото ти величие...
И сякаш смисъла им бяга,
като песъчинката,
която току-що търкулна се
от вятъра надолу,
по пясъчната дюна
на мечтите ми...
0 коментара:
Публикуване на коментар