Made in Heaven

В голяма тенджУрка си сложих 3 чаши вода, една шепа боровинки, малко медец и една идея джинджър, малка идея.... и разбира се, о да – 3 лъжици от така прекрасния Earl Gray чай. За протокола искам да казвам, че чайчето го сложих в една от онези специални мрежички за чай, така че да не ми плувне навсякъде във водата. Тази адска смес я сложих да заври и като го направи, я оставих да си ври къмто 5 минути, но при мен всичко е на око, така че...Като му дойде времето извадих чая и парченцето джинджифил, а останалото....то к’во ли остана освен едни голи боровинки, та причиних еднаквост на консистенцията, пасирайки всичко. Върнах на огъня, но на най-слабия огън, този който в ада е запазен за най-грешните и с един замах пуснах рибата в казанЯ. Все пак не съм толкова коравосърдечен, на какъвто се правя и сърце не ми даде да я оставя вътре повече от 5 минути. Извадих я и леко я запиприх с меланж пипер, а бульона запазих и към него добавих твърде минимално количество течна сметана. В същото това време на друг един огън, в друг един казан, но по-голям, съвсем класически си сварих едно количество спагети. Отцедих си ги, измих си ги под душа. После в сухо съдче, без да го подмажа си препекох малко сусам, всъщност доста повече сусам и му ливнах лекичко зехтин, а после всичкото това го ливнах на спагетите. В хубава, класическа чиния, от времето когато комунизма зрееше, оформих със спагетите гнездо; във него беше редно сьомгата да сложа и така направих; наоколо полях със боровинко-чаения сосТ, а самата рибка с орГинално сусамово олио. Украсата, разбира се, е мента! Това е моя среднощно – вчерашна измислица и дълбока вариация на една по-класическа поширана сьомга, но душата ми не знай покой...пък и вкусно се получи, даже скромно. Днес съм Дзен!