Събрахме лапад и коприва, киселец, спанак и за миг ги цопнахме във вода, която силно ври.
Солта отсъства, щото при присъствието й тревите се обеззеленяват, а това е силно жалко. Капакът също го забравяме, казанЯ е отворен...
След като повряха не повече от 3 минутки, бързо ги прехвърлихме във съд със ледена вода за да им съхраним тревистото зелено.
После в друг казан, със няколко количество масло, за бързо задушихме пресен лук.
Накълцахме трвите - по на едро и със вълшебен жест ги сложихме в казанЯ.
Задушихме леко и добавихме водичка, на око (със третото око се мери всичко в чародейските разцепки).
На едри басамаци отбасахме два-три моркови и по на ситно - цял картоф с размерите на Голиат.
Сместа завря, а ний отгоре й забаехме космична мантра: "ПРОЛЕТ ВЪВ КАЗАНА СЕ ВАРИ, ТРА-ЛА-ЛА-ЛА-ЛИ".
За подправка - солТ на края, девисил и малко мащерка. Ливнахме по мярка на окото трето и количество млекцо, което беше прясно.
С две яйца пресякоме в казанЯ супката.
Украсата е пресен киселец с яйца от пътпъдък, но на очи...
0 коментара:
Публикуване на коментар