Made in Heaven

В казан, порядъчно голям сварих вода. Попарих всичката коприва, по хомеопатичния закон, защото тя самата пари. Две минутки я попарвах и веднага я извадих в друг казан със ледена вода, за да съхраня цвета и всичките полезни железа и други вещества.
R2D2 деликатно я пасира, барабар със прясно чесънче. Отделно наситних на ситно пресен лук и морков и ги задуших в масло. Към тях добавих и пюрето от коприва с чесън. Леле, че мирише... Посварих ги малко заедно и им добавих мъничко водица за да ги разкашкам във зелена каша. На ръба да ги сваля от огъня ливнах малко прясно мляко, хакнах няколко миришки - магданоз и девисил, и солТ, а за финал сметана от заквасения тип.
После кладниците ги измих и подсуших, посолих със солТ и парнах на тиханЯ докато сами по себе си с коричка се сдобият. Тук миришките ми бяха чубрица и чесън. Подредих в чиния, за финал придадох някаква фриволност с ементал....

Събрахме лапад и коприва, киселец, спанак и за миг ги цопнахме във вода, която силно ври.
Солта отсъства, щото при присъствието й тревите се обеззеленяват, а това е силно жалко. Капакът също го забравяме, казанЯ е отворен...
След като повряха не повече от 3 минутки, бързо ги прехвърлихме във съд със ледена вода за да им съхраним тревистото зелено.
После в друг казан, със няколко количество масло, за бързо задушихме пресен лук.
Накълцахме трвите - по на едро и със вълшебен жест ги сложихме в казанЯ.
Задушихме леко и добавихме водичка, на око (със третото око се мери всичко в чародейските разцепки).
На едри басамаци отбасахме два-три моркови и по на ситно - цял картоф с размерите на Голиат.
Сместа завря, а ний отгоре й забаехме космична мантра: "ПРОЛЕТ ВЪВ КАЗАНА СЕ ВАРИ, ТРА-ЛА-ЛА-ЛА-ЛИ".
За подправка - солТ на края, девисил и малко мащерка. Ливнахме по мярка на окото трето и количество млекцо, което беше прясно.
С две яйца пресякоме в казанЯ супката.
Украсата е пресен киселец с яйца от пътпъдък, но на очи...

Една главичка лук, но без да плача, с помощта на R2D2, беше ситно наситнена. В тенЖерка, прилично симпатична, разтопих масло със мъничко зехтин и сложих лукчето. След него хакнах вътре печена червена чушка, няколко скилидки чесън и добавих за финал доматено пюренце, разредено във водичка.

Хубаво е да е лято и да ма хубави доматки, леко да се пекнат и тогава да се хакнат. Капнах малко сосТ от Уорчестър, Табаско също, солТ, шикер – мерките са на око. Сложих люта чушка – цяла, да ми подлюти страстта и оставих да си ври. Като хубаво повря – пасирах всичко да е гладко.

Пестеливо със подправките, нали е люто – нека си остане просто люто. В края сложих царевица.
Най-добре разцепката се случва с прясна, печена на жар, но при липсата на жар и царевица адекватно млада, ползвах от кутия и я парнах в сух тиган.

Малко си запазих за украса, ето вече съм на маса....не забравяйте зелено...

Мащерката е жизнено необходима за тази разцепка и си заслужава да се потърси прясна. Не че със сушена няма да стане вкусно, но ще бъде извращение....и по принцип не бива да сме много извратени. Иначе една две главички лук ги глазирах в мъничко зехтинче при тоталното отсъствие на солТ, вече сме се разбрали по този въпрос, все пак гл...азирам, а не варя. Когато се покарамелизира цялата работа, добавих чаша и половина оризче и бърка, бърках, бърках. Това бясно бъркане има за цел оризчето да не залепне за дъното, там то няма никаква работа, но....тук е ключа за хубавото ризото. Оризчето като се изцъкли, значи е готово да поеме винцето и да се ароматизира по един божественярски начин, който е труден да бъде обрисуван с думи. Правилото за всички видове ризото е такова: глазираш лук, след него идва ред на оризчето докато се изцъкли и първата течност която се добавя винаги е винце. Колко точно....ето този въпроси измъчва душите...При ризотото е лесно – течността, която се добавя винаги е толкова, че да покрие оризчето...та толкова вино сложих и аз и продължих да бъркам, като изоглавен, докато не беше тотално и безвъзвратно поето от оризчето. И понеже това ризото е с цвекло, аз предварително си бях изпекал една хууубава глава цвекло във фурната – завивам я във фолио и я пека половин час до час (зависи колко я забравя), после го беля, нарязвам го и го хакам в оризчето, след като се е опило. И бъркам, бъркам. Когато оризчето ми остане без течност, му ливвам пилешко бульонче, колкото да го покрие и пак бъркам, и пак бульонче, и пак...Някъде тук добавих 2-3 скилидки чесънче и мащерка и солТ. Когато всичко е готово дойде ред да спазя друго правило на хубавите ризота – масло и пармезан. Свалих от котлона и добавих масло. Разбърках го порядъчно и добавих настърганото пармезанче и пак разбърках. Важно е ризотото да е като кремче и по никой начин сухо. Щом е сухо – не е ризото.
Тази манджичка, при нужда, я използвам за ефектно канапе на една лимонова камбала (камбалата е риба за не знаЮщите, а за склонните към извращения ще кажа, че и с хек или нещо бяло може да бъде заместена), обаче днес случаят не е такъв. Бон ви апети!

В голяма тенджУрка си сложих 3 чаши вода, една шепа боровинки, малко медец и една идея джинджър, малка идея.... и разбира се, о да – 3 лъжици от така прекрасния Earl Gray чай. За протокола искам да казвам, че чайчето го сложих в една от онези специални мрежички за чай, така че да не ми плувне навсякъде във водата. Тази адска смес я сложих да заври и като го направи, я оставих да си ври къмто 5 минути, но при мен всичко е на око, така че...Като му дойде времето извадих чая и парченцето джинджифил, а останалото....то к’во ли остана освен едни голи боровинки, та причиних еднаквост на консистенцията, пасирайки всичко. Върнах на огъня, но на най-слабия огън, този който в ада е запазен за най-грешните и с един замах пуснах рибата в казанЯ. Все пак не съм толкова коравосърдечен, на какъвто се правя и сърце не ми даде да я оставя вътре повече от 5 минути. Извадих я и леко я запиприх с меланж пипер, а бульона запазих и към него добавих твърде минимално количество течна сметана. В същото това време на друг един огън, в друг един казан, но по-голям, съвсем класически си сварих едно количество спагети. Отцедих си ги, измих си ги под душа. После в сухо съдче, без да го подмажа си препекох малко сусам, всъщност доста повече сусам и му ливнах лекичко зехтин, а после всичкото това го ливнах на спагетите. В хубава, класическа чиния, от времето когато комунизма зрееше, оформих със спагетите гнездо; във него беше редно сьомгата да сложа и така направих; наоколо полях със боровинко-чаения сосТ, а самата рибка с орГинално сусамово олио. Украсата, разбира се, е мента! Това е моя среднощно – вчерашна измислица и дълбока вариация на една по-класическа поширана сьомга, но душата ми не знай покой...пък и вкусно се получи, даже скромно. Днес съм Дзен!